"Спасението не идва при никой, освен(Мосия 3:12).
(Президент Гордън Б. Хинкли, Лиахона, юли 2001 г.)
(Старейшина Далин Х. Oукс, Лиахона, ноем. 2001 г.)
От Президент Хенри Б. Айринг Първи съветник в Първото Президентство - Декември 2011 г. |
“Докато отбелязваме раждането на Исус Христос преди две хилядолетия, ние даваме своето свидетелство за реалността на Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва. Никой друг не е оказвал толкова силно влияние върху всички хора, които някога са живели, или които тепърва ще живеят на тази земя.
Той беше Великият Иехова на Стария завет, Месията на Новия завет. Под ръководството на Своя Отец, Той стана създателят на земята. “Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Иоана 1:3). Въпреки че беше безгрешен, Той бе кръстен, за да изпълни всичко, що е право. Той “обикаляше, за да прави благодеяния” (Деянията 10:38), а беше презиран за това. Неговото Евангелие беше послание за мир и добра воля. Той настоятелно молеше всички да следват Неговия пример. Той вървя по пътищата на Палестина, като изцеляваше болните, помагаше на слепите да прогледнат и възкресяваше мъртвите. Той учеше за истините на вечността, реалността на нашето доземно съществуване, целта на нашия живот на земята и за възможностите, които ще имат синовете и дъщерите Божии в идния живот.
Той въведе причастието като нещо, което да ни напомня за Неговата велика единителна жертва. Той беше арестуван и осъден по фалшиви обвинения, обявен за виновен, за да е доволна тълпата и осъден на смърт на кръста на Голгота. Той даде Своя живот, за да извърши Единението за греховете на цялото човечество. Той беше големият изкупителен дар в полза на всички, които някога ще живеят на земята.
Ние тържествено свидетелстваме, че Неговият живот, който заема основно място в човешката история, нито е започнал във Витлеем, нито е завършил на Голгота. Той беше Първородният на Отца, Единородният Син в плътта, Изкупителят на света.
Той възкръсна от гроба, за да “стане първият плод на починалите” (1 Коринтяните 15:20). Като възкръсналият Господ, Той посети тези, които беше обичал през живота Си. Той също така служи сред Своите “други овце” (Иоана 10:16) в древна Америка. В наши дни Той и Неговият Отец се появиха на момчето Джозеф Смит, поставяйки началото на отдавна обещаната епоха, когато ще се “изпълнят времената” (Ефесяните 1:10).
Пророкът Джозеф Смит написал за Живия Христос, че очите Му били като пламък , косата на главата Му – бяла като чист сняг, изражението Му – по-светло от яркостта на слънцето, а гласът Му бил като шум от спускащи се силни води, самият глас на Йехова, който казал, че Той е първият и последният; че е жив, че е бил убит и че е нашият ходатай пред Отца.” (вж. Учение и завети 110:3-4).
Пророкът също така е заявил, че след многото свидетелства, които са били дадени за Спасителя, той дава това свидетелство, което е последното от всички: Спасителят живее! Защото пророкът Го видял от дясната страна на Бог и чул глас, който свидетелствал, че Той е Единородният на Отца – че чрез Него и от Него световете са и са били създадени и затова техните обитатели са синове и дъщери Божии.” (вж. Учение и завети 76:22-24).
Ние тържествено заявяваме, че Неговото свещеничество и Църквата Му са възстановени на земята - “съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос” (Ефесяните 2:20).
Ние свидетелстваме, че някой ден Той ще се върне на земята. “И славата Господна ще се яви, и всяка твар купно ще я види” (Исаия 40:5). Той ще управлява като Цар на царете и ще царува като Господ на господарите и всяко коляно ще се преклони пред Него и всеки език ще Го славослови. Всеки един от нас ще застане пред Него, за да бъде съден според делата си и според желанията на сърцето си.
Ние даваме свидетелство, като избрани по надлежния ред Негови апостоли, че Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син. Той е великият цар Емануил, Който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътят, водещ към щастието в този живот, и към вечния живот в идния свят. Благодарим на Бог за несравнимия дар на Неговия божествен Син.”
ПЪРВОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО
КВОРУМЪТ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ
(Подписано от Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте)
1 януари 2000 г.